Мозъкът има потенциал да се самолекува

Последните изследвания за регенерацията и самовъзстановяването на мозъка след мозъчни инсулти отварят абсолютно нова страница и необозрими, практически неограничени  възможности пред съвременните невролози да лекуват успешно всички увреди на мозъка, и то до дълбока старост.

Вече  се доказва, и при това безспорно, че след началото на мозъчен инсулт мозъкът почти веднага започва да възпроизвежда сам собствени стволови клетки от специални резервоари - депа, намиращи се още от раждането в определени части на самия мозък и които са там до края на естествения му живот.

Веднага след загиване или трайно увреждане на част от невроните и другите съседни поддържащи и свързващи мозъчни и глиални клетки след мозъчен инсулт (травматично или друго драстично увреждане на част от специализираните неврони) тези депа се активизират и подават все още не напълно зрели и недостатъчно специализирани неврони.

Липсващите вследствие на инсулта клетки, които са били вече специализирани за определени функции на организма, по уникален и само подозиран по логичен път досега начин се самовъзстановяват от тези специални резерви на зрелия мозък.

Благодарение на съседните, останали здрави и непоразени от инсулта относително съхранени клетки новите, попаднали в тези зони, „се обучават” чрез химиотаксис (химическо въздействие и привличане „по подобие” в подобна химическа и електрическа среда), както и посредством медиатори (хормоноподобни субстанции, чрез които се провеждат нервните импулси), но и чрез създаване на нови механични нервни връзки между тях, да извършват функцията на загиналите и липсващи специализирани клетки.

Това води до трудно обяснимите досега чудновати и почти пълни възстановявания на част от функциите и възможностите при по-младите хора, преживели мозъчен инсулт или различни по тежест мозъчни травми.

Доскоро в неврологичните среди битуваше мнението, че мозъкът (главният и гръбначният), като последна и най-висша степен на развитие на материята в природата, не може да се самовъзстановява и възпроизвежда, а загиналите и трайно увредени вече неврони и други поддържащи мозъчни глиални клетки не се възстановяват пълноценно и напълно в рамките на живота на отделния индивид.

Досега на експериментални животни този факт на регенерация и самовъзстановяване беше многократно изучаван, наблюдаван, публикуван и оповестяван в последните няколко години, главно във връзка с проучването на възможностите за лечение на мозъчните и други увреждания на нервната система със стволови клетки, вкарани допълнително в кръвта на болните от други депа от собствения или от чужд организъм.

Нямаше обаче конкретни доказателства при хора, че това се случва локално и на място по съседство в човешкия мозък, и то през практически целия живот на човека (последните проучвания са при мозъци на много възрастни болни, преживели мозъчни инсулти на средна възраст 82 години).

Появата на тези фактически нови стволови клетки в участъците на мозъчната увреда, и то в различна степен на узряване и последващо специализиране, преосмисля и стимулира по най-удовлетворяващ начин усилията на клиничните невролози да лекуват успешно мозъчните инсулти не само в първите златни часове веднага след инцидента, но и месеци след началото на инсулта.

Най-доброто от тези проучвания са новата надежда и новият хоризонт -  практически неограничените възможности за лечение и почти пълно възстановяване на всички увредени от инсулта функции (двигателност, говор, сетивност и др.) известно време след преживян вече мозъчен инсулт.

Това научно постижение директно и веднага ще намери приложение в съвременните неврологични стационари за успешно лечение на пациентите с мозъчни инсулти във всички фази на протичането им, дори и месеци след инсулта.

Това вече е нова страница в развитието на неврологичната практика и, разбира се, на новите, неподозирани досега възможности за успешна рехабилитация и възстановяване на болните, преживели мозъчен инсулт, в санаториумите и специализираните центрове.

Доскоро най-революционното постижение в неврологията беше възможността за успешно лечение на исхемичните мозъчни инсулти с ново поколение лекарство, наречено тъканен плазминогенен активатор, чрез което, приложено венозно или директно артериално, се разтварят тромбозите (запушванията) на кръвоносните съдове на мозъка и се възстановява нормалното кръвообращение в засегнатата зона.

Това води до изчезване на симптомите и излекуване на болните с мозъчен инсулт в първите три часа от възникването на симптомите, показващи за драмата в дейността на мозъка и загиването на хиляди и милиони мозъчни клетки и цели области от мозъчните структури поради липсата на кислород и хранителни вещества.

Доказано е, че за 1 секунда загиват 32 000 клетки, т.е. за 1 минута около 2 млн. губят функциите си, а в края на първия час около 120 млн. мозъчни клетки са в състояние на смъртна опасност или са в недостатъчно функционално състояние в околната на мозъчния инфаркт област, в т.нар. пенамбра, но които все още могат да се възстановят напълно, ако се започне навременно, адекватно и правилно лечение. Това предопределя понятията „терапевтичен прозорец” до 3 часа от началото, първия „златен час” за начало на лечението.

Това определи и най-съвременния девиз на неврологията: „Времето е мозък”, което е най-точното отразяване на всички спешни мероприятия за бързо и точно диагностициране на инсулта и започване на абсолютно успешно лечение, което допреди няколко години граничеше с фантастиката. Колкото по-рано след началото на исхемията потече лекарството в кръвта на болния, толкова по-добри са и лечебните резултати.

Сега вече знаем, че и след този период нашите възможности за успешно лечение са огромни, но само ако болният постъпи в голяма и добре оборудвана болница със знаещи и можещи специализирани неврологични екипи, каквато е нашата болница, нашата клиника в момента.

Този метод може обаче да се прилага само при исхемични мозъчни инсулти (мозъчни инфаркти), които са около 80%, когато кръвта не може да достигне до крайните разклонения на запушения по различни начини (тромб, ембол, атеросклеротична плака) кръвоносен съд и частта от мозъка, която зависи от този съд, загива до няколко часа.
При хеморагичните инсулти, които са около 20%, кръвта се излива в самата мозъчна тъкан вследствие на разкъсване на кръвоносен съд вътре в мозъка и затова този метод е противопоказан и опасен, защото може да увеличи кръвоизлива и това да бъде фатално. Но сега вече с новите данни перспективите и при тези болни са огромни и успешното лечение е възможно, ако попаднат на точното място.

Днес препоръката е всички болни с мозъчни инсулти да бъдат транспортирани максимално бързо до най-близката голяма болница, която има доказани възможности за точна диагноза и подготвени специализирани невролози, които могат да лекуват успешно мозъчни инсулти с най-съвременните диагностични и лечебни алгоритми.

Диагнозата на мозъчните инсулти е най-важна за определяне на правилно и успешно лечение на болните в първите часове на инсулта, максимум до 3-тия час, защото след това промените са значителни и трудно обратими, а остатъчната инвалидност след спасяването на живота по-често е значителна. Един или няколко от тези симптоми трябва да ви накарат да подозрете началото на мозъчен инсулт и да повикате спешна помощ. Особено ако се отнася за болни над 55-годишна възраст, с високо кръвно налягане, захарен диабет, наднормено телесно тегло или наличие на подобни на тези симптоми в миналото.

Зачестяването на главозамайването и падането, със или без краткотрайна загуба на съзнание, е предпоставка за спешна консултация с добър невролог, за да се предвари времето на наближаващия парализиращ и инвалидизиращ мозъчен инсулт, след който, макар и вече много големи, усилията невинаги са напълно удоволетворяващи - въпреки фантастичните новости и последни научни постижения.

Доц. Герасимов е ръководител на Неврологичната клиника в Университетската болница „Света Анна” – София