„Спящият пророк”, философ и духовен съветник Едгар КЕЙСИ за цветовете, които тъкат фината дреха на човешката аура
(Edgar Cayce, 1910)
„Аурата е ветропоказателят на душата”, казва Едгар Кейси в своята книга „Аурите”. Цветовете, излизащи от човек, разкриват вибрационния му статус, те са симптоматични за действащите влияния в ендокринните центрове. Хората с психични способности са достатъчно чувствителни към вибрациите, за да виждат и интерпретират аурите, и могат да кажат достатъчно много за даден човек, съдейки по цветовете, които се променят като тонове и конфигурации, зависещи от състоянието на ума и емоциите. Човек, който разчита аурите, по снопа лимоново-зелено, който прорязва хоризонтално аурата точно над главата, може да каже кога някой лъже.
Фактът, че аурата е невидима за повечето от нас, винаги е водил до противоречия в тази област. За скептика идеята за заобикалящите тялото цветове се причислява с подозрение към мистичните неща и съответно е съмнителна. Обаче научните изследвания установяват, че наистина съществува енергийно поле около тялото. Д-р Уолтър Дж. Килнър от Лондон (Човешката аура) разработва метод, който прави аурата видима чрез използване на химически третиран стъклен екран. Чрез екрана той открива, че полето, обгръщащо тялото, се простира на около 60 сантиметра вън от него и е съставено от три слоя. Тези слоеве са неустойчиви, защото се променят заедно с различните състояния на тялото. Килнър подхожда към аурата с окото на медицински диагностик, въпреки че той разглежда нейната форма, а не цветовете й. Интересно, че не всеки може да види аурата през неговия екран.
Допълнителните изследвания на Оскар Багнал (Произход и качество на човешката аура) също включват използването на екран за изучаване на аурата. По негово мнение излъчванията на аурата са дължини на вълната, локализирани в ултравиолетовия сектор, отвъд обсега на нормалното виждане, точно както по-късно теоретизира Килнер. Багнал установява, че има две обвивки на аурата - вътрешен слой, свързан с физическото тяло, и външен, свързан с ума и емоциите.
Точно както нищо важно не се случва в нашия живот, без да е разкрито първо от нашите сънища, така нищо важно не се случва, без да се покаже първо в нашите аури. Очевидно душата, освободена от оковите на времето и пространството, които носят събитията последователно в световния ум, предварително знае какво следва. Смайваща илюстрация за това е нещо, което се случва на Едгар Кейси един ден, когато той пазарува в голям магазин. Докато чака асансьора на шестия етаж, той забелязва няколко ярки пуловера, които го заинтригуват в мига, когато асансьорът идва. Той понечва да влезе, но изведнъж нещо го отблъсква. Добре осветената кабина му се струва някак тъмна. Усещайки, че нещо не е наред, той казва на оператора на асансьора да продължи. Миг по-късно, докато разглежда пуловерите, той осъзнава причината за своето странно чувство: „Хората в асансьора нямаха аури. Докато разглеждах пуловерите, които ме бяха привлекли с ярките си тонове - цветовете на живота и енергията, - въжето на асансьора се скъса и всички пътници в него бяха убити.“
Когато се връща към въпроса за формата на аурата, Кейси открива, че тя му помага в неговите интерпретации, и отбелязва в своята книга: „Например при децата е възможно да се каже дали ще има нужда от голямо обучение чрез личен пример, или само обясненията ще свършат работата. Ако детето е разсъдливо и ще приеме инструкции, аурата е като кръгла корона. Ако има нужда от пример, аурата ще има формата на по-определена фигура, с остри ръбове и разнообразие от цветове. Ако детето възнамерява само да ръководи себе си, аурата ще прилича на кръгла верига, по-ниско от положението на корона, обикаляща раменете и главата. В зелената аура на лечителите, ако цветът трепти, кога- то отива нагоре, човекът е много състрадателен. Няколко пъти съм виждал хора, в чиито аури имаше тук-там малки кукички светлина. Всеки път човекът се оказваше, че работи като надзирател на голяма група хора, директор или водач.”
Аурите са двупластови според Кейси. Те показват физически еманации и особено духовно развитие чрез действието на духовните сили в тялото. Вибрациите се контролират от умствената дейност - мислите и отношенията на човека, - така аурата е продукт на духа, в който човек живее. Аурата се излъчва от цялото тяло като вибрационен израз на центровете, свързани с жлезите. Обаче тя е най-видима около раменете и главата, вероятно защото нервните центрове и жлезите с вътрешна секреция са концентрирани най-вече в тази част на тялото. По-тъмните нюанси са знак, че човек влага повече воля, повече дух в своите дейности. В основния цвят на аурата настъпват промени, когато човек напредва или върви назад по отношение на качеството на своите мисли и действия. По-светлите нюанси и пастелните тонове търпят по-бързи промени при изразяване на темперамента. Централният, или ръководният, фактор в аурата, казва Кейси, е умът, строител е душата, но храната на човека и други фактори също играят роля в характеристиките на аурата.
Ние, които сме с по-малки психични способности, може би не виждаме аурата (съзнателно), но не сме в пълна тъма. За да получим някаква представа за цветовете на собствената ни аура и тази на другите, ние трябва само да установим кои цветове доминират в облеклото ни. Нашите предпочитания подсказват това. Те ще бъдат разгледани в светлината на интерпретацията на Едгар Кейси, както следва:
Червено
Значението на червеното в аурата, както и при всички цветове, зависи от различните му нюанси и връзката му с другите оттенъци. Тъмночервеното предполага непостоянен характер и нервни изблици. Човек с такива оттенъци няма да изглежда слаб, но ще страда от известни нарушения в нервната система. Това е цветът на доминиращите и на припрените в действията си. Светлочервеното показва нервен, импулсивен, свръхактивен индивид, който често е егоцентричен. Яркочервеното разкрива раздуто его, докато розовото, или кораловото, показва незрялост. То се появява в аурите на младите. За възрастен човек то означава забавено съзряване, детинско отношение към себе си. Всички тонове на червеното са свързани с тенденции към нервност.
В древния символизъм червеното представлява едновременно тялото, земята и адът. Ранното християнство го счита за символ на страданията и смъртта на Христос, като добавка към войната, борбата и жертвата.
Оранжево
Това е цветът на размишлението и зачитането на другите в зависимост от тона или нюанса. Златисто-оранжевото е жив цвят, показващ самоконтрол, докато кафяво-оранжевото показва липса на амбиция и безразлично отношение. В някои случаи този нюанс се свързва с потисната природа, но много по-често това убито оранжево е знак за мързел. Оранжево в аурата показва също, че човекът има бъбречно заболяване. Като цвят на слънцето оранжевото е жизнено и за ранната църква това бил цветът на величието, добродетелта и на плодовете на земята, които са свързвани със слънцето.
Жълто
Когато жълтото в аурата е златисто, то се свързва със здравето и благополучието - човек, който се грижи за себе си. Той не изпада в безпокойства или притеснение и има способността да учи лесно. По природа щастлив и приятелски настроен, този човек с готовност предлага ръка за помощ на другите. Червено-жълтото показва кротък индивид, а в аурата на червенокосите то е знак за комплекс за малоценност с тенденция към нерешителност, слабоволие и склонност да се оставя другите да го водят.
Зелено
Когато се отнася до лечебно изкуство, хората, в чиито аури има смарагдово-зелено, особено с нюанси на синьо, са избрали правилно своята професия. Това е рядко преобладаващ цвят, тъй като обикновено е заглушен от другите. Когато преминава към синьо, зеленото отразява качества като отзивчивост и заслужено доверие, до- като промяна към жълто потъмнява тези аспекти. Твърде много жълто произвежда лимоново-зелено и показва измамност. Лечителското зелено в аурата обикновено е в малко количество.
В ранния религиозен символизъм зеленото се свързва с младостта и плодородието на природата.
Синьо
Присъствието на всякакъв вид синьо в аурата е добър знак, но за най-добри се считат по-тъмните нюанси. Бледосиньото показва липса на задълбоченост, но все пак борба за зрялост при човек, който може да е лишен от талант, но се труди. Той ще срещне много лични трудности, но ще продължи по верния път. Аква, или средно синьо, се излъчва от онези, които ще работят усърдно и ще постигнат повече от човека със светлосиньо, дори ако са с еднакви способности. Хората с тъмносиньо са открили своята работа и са се посветили на нея. Докато са подвластни на настроенията си, те са странни индивиди и не изпълняват своята мисия в живота. Когато умът им е духовен, те често се посвещават на общочовешки каузи в области като наука, изкуство, социални служби и религия. Тъмносиньото често се открива в аурите на писатели и певци.
Ранната църква свързва синьото с най-високото развитие на душата.
Индиго и виолетово
Търсещите от всякакъв тип, без значение дали това е кауза или религиозно преживяване, се представят от индиго и виолетово. След като веднъж се установят в кариерата и убежденията си, техните цветове като цяло се връщат към тъмносиньо. Синьото, изглежда, е естественото излъчване на душата, когато целта на пътя е ясна. Пурпурното показва склонност човек да притежава чувство за превъзходство в резултат на прибавеното розово. Сърдечните и стомашните проблеми са чести за онези, чиито аури съдържат индиго, виолетово и пурпурно.
Ранното християнство счита, че индигото и виолетовото означават унижение и мъка.
Това са цветовете, съдържащи се в по-малка или по- голяма степен в нашите аури - цветовете на нашето същество, свидетелите на нашето духовно развитие. В идеалния случай тези цветове не трябва въобще да присъстват. Ако ние сме в съвършена хармония, съвършен баланс, нашите аури трябва да бъдат бели, също както „Лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ (Матея 17:2)
Нашите аури, на по-низшите смъртни, са изцапани флагове, изразяващи нашите несъвършенства. Наистина нашата незавършеност на душа и дух, ум и тяло крещи от висините на нашето същество. Междувременно, ако имаме желание да израснем духовно, ние знаем към какъв цвят в аурата си трябва да се стремим. И можем да бъдем преобразени. Дотогава „ние, които трябва да се утешаваме с по-малки неща, можем да получим комфорт от синьото, сила от червеното и да бъдем щастливи в смеха и слънчевата светлина на златисто-жълтото“, както казва Едгар Кейси в своята книга Аурите.
Избрано от: „Едгар Кейси: Силата на цветовете, камъните и кристалите”, Дан Кембъл, ИК Хермес
Снимки: en.wikipedia.org, dreamrecoverysystem.com